Парични обезщетения за майчинство

Редът за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за майчинство е регламентиран в Глава четвърта “Обезщетения”, Раздел II “Обезщетения за майчинство” на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и в Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от Държавното обществено осигуряване (НИИПОПДОО).

1. Видове обезщетения за майчинство, които се предоставят от Държавното обеществено осигуряване.

При настъпване на риска “майчинство” Държавното обществено осигуряване предоставя следните обезщетения:

  • парични обезщетения при бременност и раждане, които се изплащат за срок от 410 календарни дни;
  • парични обезщетения за отглеждане на малко дете до навършване 2-годишна възраст на детето;
  • парични обезщетения при раждане на дете, които се изплащат за срок от 15 календарни дни на осигурените бащи;
  • парични обезщетения при раждане на дете след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни, които се изплащат на осигурените бащи и на осигурените осиновители;
  • парични обезщетения при раждане на дете в случаите на смърт или тежко заболяване на майката/осиновителката на детето.

(чл. 11, ал. 1, т. 1, букви “г” и “д”, чл. 13а, т. 1, букви “г” и “д”, чл. 48а, чл. 50, чл. 51 и чл. 52-54 от КСО)

2. Лица, които имат право на парични обезщетения при бременност и раждане и за отглеждане на малко дете.

Това са лицата, които са осигурени за общо заболяване и майчинство, с вноски за фонд “Общо заболяване и майчинство” на ДОО, а именно:

  • работниците и служителите, наети на работа за повече от 5 работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, както и лицата, включени в програми за подкрепа на майчинството и насърчаване на заетостта;
  • държавните служители;
  • съдиите, прокурорите, следователите, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители, както и членовете на Висшия съдебен съвет и инспекторите в инспектората към Висшия съдебен съвет;
  • военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, държавните служители по Закона за Министреството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по Закона за Държавна агенция “Национална сигурност”, както и служителите в Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението” на Министерството на вътрешните работи, изпълняващи някоя от дейностите по чл. 52 д, ал. 2, т. 8 и 9 от Закона за Министреството на вътрешните работи ;
  • членовете на кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждение в кооперацията;
  • лицата, които работят по втори или по допълнителен трудов договор;
  • изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, на едноличните търговци, на неперсонифицираните дружества, както синдиците и ликвидатарите;
  • лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, с изключение на лицата по т.1 и т. 7, както и служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията;
  • специализантите, които получават възнаграждение по договор за обучение за придобиване на специалност от номенклатурата на специалностите, определена по реда на чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето;
  • самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват за общо заболяване и майчинство – лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност; лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества; регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводителите.
  • морските лица.

(чл. 4, ал. 1, ал.3 и ал. 4, чл. 4а, чл. 11, ал.1 и чл. 13а от КСО)

3. Условия за придобиване право на парични обезщетения при бременност и раждане.

За придобиване право на парични обезщетения при бременност и раждане е необходимо да са изпълнени следните условия:

  • към началото на отпуска лицата да са осигурени за общо заболяване и майчинство;
  • да имат най-малко 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за общо заболяване и майчинство. Дванадесетмесечният осигурителен стаж може да е прекъснат или непрекъснат и не е задължително да е положен непосредствено преди излизането в отпуск за бременност и раждане или при един и същ работодател.
  • да им е разрешен съответния вид отпуск.

(чл. 10 и чл. 48а от КСО)

4. Време, което се включва в необходимия стаж за придобиване право на парично обезщетение.

В осигурителния стаж, необходим за придобиване право на парично обезщетение при бременност и раждане и за отглеждане на малко дете се включва:

  • времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО за съответната професия; когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно време;
  • времето, за което са внесени или дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималната работна заплата за страната, за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 5 и 9 и ал. 3, т. 5 от КСО; когато възнаграждението на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 5 и 9 от КСО, върху което са внесени осигурителните вноски, е по-малко от минималната работна заплата за страната, осигурителният стаж се зачита пропорционално;
  • времето, за което за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 и 8 от КСО са внесени или дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО;
  • времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица и от лицата по чл. 4а, ал. 1 от КСО;
  • времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 - 4 от КСО, за които не е определен минимален осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО, са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителни вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение, но върху не по-малко от минималната работна заплата за страната; когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното за него работно време, ако са внесени или дължими осигурителни вноски върху съответната пропорционална част от минималната работна заплата;
  • времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете;
  • времето на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност и за отпуск за бременност и раждане;
  • времето на неплатен отпуск до 30 работни дни през една календарна година;
  • времето, през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за общо за-боляване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособ-ност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете и периодите на временна нерабо-тоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете, през които не са имали право на парично обезщетение.

(чл. 9, ал.1 и ал. 2 от КСО)

5. Време, което не се включва в осигурителния стаж, необходим за придобиване право на парично обезщетение.

В осигурителния стаж, необходим за придобиване право на парично обезщетение при бременност и раждане и за отглеждане на малко дете не се включва:

  • времето, зачетено за осигурителен стаж на лицата, задължително осигурени за ин-валидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест като наети на работа при един работодател за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец или наети на работа при повече работодатели - при всеки от тях за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец,
  • времето, зачетено за осигурителен стаж на лицата, задължително осигурени за ин-валидност поради общо заболяване, за старост и за смърт като работещи без трудово пра-воотношение;
  • времето, зачетено за осигурителен стаж на самоосигуряващите се лица, избрали да се осигуряват само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт;
  • времето, през което лицето е получавало обезщетение за безработица;

В дванадесетмесечния осигурителен стаж за придобиване право на парично обез-щетение не се включва и времето, в което неработещите майки са гледали дете до навърш-ване на 3-годишната му възраст; времето на наборна или мирновременна алтернативна служба; времето на обучение във висши или полувисши учебни заведения, както и време-то, през което родител (осиновител) или съпруг (съпруга) са полагали грижи за инвалиди с трайно намалена работоспособност и степен на увреждане над 90 на сто, които постоян-но се нуждаят от чужда помощ, поради което не са били осигурени и не са получавали пенсия.

(чл. 9, ал.3 - ал. 9 и чл. 9а, ал. 1 от КСО)

6. Ред и документи за разрешаване на отпуска при бременност и раждане.

Условията и редът за разрешаване на този отпуск са определени в Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/ и в Наредбата за работното време, почивките и отпуските / НРВПО/.
Отпускът за бременност и раждане в размер 135 календарни дни, се разрешава от здравните органи въз основа на болнични листове и се разпределя по следния начин:

  • за 45 календарни дни преди раждането – болничният лист се издава от лекаря, който осъществява наблюдението на бременната. В болничния лист задължително се вписва терминът на раждането;
  • за 42 календарни дни непосредствено след раждането – от лекаря, който е водил раждането. Ако раждането е станало без медицинско наблюдение – от лекар в лечебното заведение, в чийто район е станало раждането или от избрания лекар на майката или на детето;
  • за 48 календарни дни – продължение на предходния болничен лист – от лекаря, при който е регистрирано детето, или от личния лекар на родилката. Възможно е този болничен лист да се издаде и от ЛКК на АГ отделението на болничното лечебно заведение, където се гледа болното дете, в случаите, когато детето по медицински индикации е оставено за гледане в болнично лечебно заведение.

Когато раждането не стане в рамките на 45-те дни отпуск поради бременност, той се продължава с нов болничен лист до деня на раждането, но за не повече от 93 дни. Когато раждането е станало преди изтичането на 45-дневния отпуск поради бременност, а също и при преждевременно раждане, когато не е съществувала възможност да се започне ползването на 45-дневния отпуск, осигурената има право на остатъка или на неизползвания отпуск поради бременност. В тези случаи отпускът се включва в третия болничен лист, като се вписва размерът на неизползвания отпуск поради бременност.

Отпускът за остатъка след 135-я до 410 календарни дни се разрешава от работодателя въз основа на следните документи:

  • писмено заявление от майката/осиновителката до работодателя;
  • акт за раждане на детето или акт за осиновяване;
  • декларация, съгласно приложение № 7 към НРВПО.

(чл. 26 и чл. 30 от НМЕ и чл. 45, ал. 1 от НРВПО)

7. Ред и документи за разрешаване на отпуска при осиновяване на дете.

При осиновяване на дете на осигурената или осигурения за общо заболяване и май-чинство се издава болничен лист за период от деня на предаването му за осиновяване /то-зи ден не може да бъде по-рано от деня на влизане в сила на съдебно решение за осиновя-ване/ до изтичането на полагащия се отпуск за раждане – 90 календарни дни (135 – 45).

Болничен лист за гледане на осиновено дете се издава от ръководителя на съответ-ното лечебно заведение, където е отглеждано детето до датата на осиновяването, или от личния лекар на осиновителя. За периода на тази разлика се изплаща парично обезщете-ние за осиновяване, което е в размера на обезщетението при бременност и раждане. След изтичане на срока на отпуска по болничните листове, осиновителя/ката имат право на от-пуск за остатъка до 410 календарни дни, който се разрешава от работодателя. За разреше-ния отпуск за остатъка до 410 календарни дни се изплаща парично обезщетение, което съ-що е в размера на обезщетението при бременност и раждане.

(чл. 34 от НМЕ и чл. 45, ал. 1 от НРВПО)

8. Изчисляване на паричното обезщетение при бременност и раждане.

Дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица – внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на началото на отпуска поради бременност и раждане.

Дневното парично обезщетение не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, и по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната, и се определя по реда на чл. 41, ал. 2 – 5 от Кодекса за социално осигуряване.

При придобиване право на парично обезщетение при бременност и раждане за следващо дете през периода на изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане или за отглеждане на дете обезщетението е в размера за предходното дете, ако това е по-благоприятно за лицето.

Когато лицето е осигурено на повече от едно основание, общият размер на дневното парично обезщетение не може да бъде по-малък от минималната дневна работна заплата, установена за страната.

(чл. 49 и чл. 41 от КСО и чл. 16-20 от НИИПОПДОО)

9. Изчисляване на паричното обезщетение при бременност и раждане, когато лицето работи по повече от едно правоотношение или основание за осигуряване.

Паричните обезщетения на лица, които към началото на отпуска поради бременност и раждане са осигурени за общо заболяване и майчинство по различни договори или на различни основания, се изплащат поотделно по всеки от договорите или за всяко от основанията.

Лицата, които работят като осигурени за общо заболяване и майчинство по повече от един договор или основание за осигуряване при различни работодатели трябва да представят пред всеки от работодателите отделни екземпляри болнични листове за бременност и раждане и отделни заявления-декларации, приложение № 2 към НИИПОПДОО.

(чл. 16, ал. 4 от НИИПОПДОО и чл. 8, ал. 1 от НМЕ)

10. Необходими документи за изплащане на парични обезщетения при бременност и раждане

  • болнични листове за 135 календарни дни, придружени задължително от декларация по образец, приложение № 15 към Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване с попълнени данни от осигурителя (самоосигуряващия се) относно правото на парично обезщетение;
  • декларация по образец, съгласно приложение № 1 към НИИПОПДОО – прилага се към болничния лист след 42-я ден от раждането;
  • заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл. 50, ал. 1 и чл. 51 от КСО за остатъка от 135 до 410 календарни дни по образец, приложение № 2 към НИИПОПДОО, заедно със заверени от осигурителя копия от заповедта за разрешаване на отпуска и от удостоверението за раждане на детето. От 1 април 2012 г. копие от удостоверението за раждане на детето се прилага само ако детето не е български гражданин;
  • декларация за изплащане на обезщетението по образец, приложение № 7 към НИИПОПДОО – това е декларация за личната банкова сметка, по която Националният осигурителен институт ще преведе полагащото се парично обезщетение, ако такава не е вече представяна. Банковата сметка може да бъде разплащателна или спестовна безсрочна, но задължително лична и в лева.

Когато лицето работи при повече от един осигурител, или е осигурено по повече от едно основание за осигуряване, то трябва да представи отделни болнични листове за бременност и раждане и отделни заявления-декларации на всеки от осигурителите.

Осигурените лица представят необходимите документи на осигурителя си, който ги представя в съответното териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) . Съдружниците в търговски дружества, собствениците на ЕООД и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества представят документите на дружеството, което ги представя в съответното ТП на НОИ. Останалите самоосигуряващи се лица представят сами необходимите документи в съответното ТП на НОИ.

(чл. 3 и чл. 4 от НИИПОПДОО)

11. Условия за изплащане на паричното обезщетение при бременност и раждане.

Паричното обезщетение при бременност и раждане се изплаща на майката, ако са налице и следните условия:

  • детето да е живо;
  • детето да не е дадено за осиновяване;
  • детето да не е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка;
  • майката да не е лишена от родителски права;
  • родителските й права да не са ограничени;
  • детето да не е настанено семейство на роднини или близки или в приемно семейс-тво по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето;

Паричното обезщетение при бременност и раждане се изплаща на осиновителката, ако са налице и следните условия:

  • детето да е живо;
  • осиновяването да не е прекратено от съда;
  • детето да не е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка;
  • осиновителката да не е лишена от родителски права;
  • родителските й права да не са ограничени;
  • детето да не е настанено в семейство на роднини или близки или в приемно се-мейство по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.

Посочените обстоятелства в зависимост от конкретния случай се декларират в за-явление-декларацията по образец, приложение № 2 към Наредбата за изчисляване и изпла-щане на паричните обезщетения и помощи от ДОО.

При промяна в декларираните обстоятелства, която води до прекратяване изпла-щането на обезщетението, лицата са длъжни в срок 3 работни дни да декларират промяна-та с декларация по образец, приложение № 12 към същата наредба.

(чл. 45, ал. 2 и ал. 3 от НРВПО и чл. 50, ал. 4 от КСО)

12. Условия за придобиване право на парично обезщетение при раждане на дете за 15 календарни дни от бащите.

За придобиване право на парично обезщетение при раждане на дете за 15 календарни дни от бащите е необходимо да са изпълнени следните условия:

  • към началото на отпуска при раждане на дете бащите да са осигурени за общо забо-ляване и майчинство;
  • да имат най-малко 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за общо заболяване и майчинство.
  • да им е разрешен отпуск при раждане на дете.

(чл. 48а и чл. 50, ал. 6 от КСО)

13. Изчисляване на паричното обезщетение за 15-дневния отпуск на бащите.

Паричните обезщетения на бащите при раждане на дете се изчисляват както паричните обезщетения на майките /осиновителките/ при бременност и раждане.

Дневното парично обезщетение при раждане на дете се определя по същия начин, както за бременност и раждане и е в размер 90 на сто от среднодневния осигурителен до-ход на бащата за 24 календарни месеца, предхождащи месеца, в който е датата, считано от която е разрешен отпуска. То също се ограничава до среднодневното нетно възнагражде-ние за периода, от който е изчислено обезщетението, но не може да бъде по-малко от ми-нималната дневна работна заплата за страната за съответния период.

(чл. 49 и чл. 41 от КСО и чл. 16-20 от НИИПОПДОО)

14. Необходими документи за изплащане на обезщетението за 15-дневния отпуск на бащите.

Това обезщетение се изплаща на правоимащите бащи срещу представени от тях следните документи:

  • заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение при раждане на дете по образец, приложение № 13 към Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО, заедно със заверени от осигурителя копия от заповедта за разрешаване на отпуска и от документа от лечебното заведение, удостоверяващ датата на изписване на детето;
  • декларация за изплащане на обезщетението по образец, приложение № 7 към наредбата – това е декларация за личната банкова сметка, по която Националният осигурителен институт ще преведе полагащото се парично обезщетение, ако такава не е вече представяна. Банковата сметка може да бъде разплащателна или спестовна безсрочна, но задължително лична и в лева.

Когато лицето работи при повече от един осигурител, или е осигурено по повече от едно основание за осигуряване, то трябва да попълни и да представи по едно заявле-ние-декларация на всеки от осигурителите или за всяко от основанията.

Осигурените бащи представят необходимите документи на осигурителя си, който ги представя в съответното териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Съдружниците в търговски дружества, собствениците на ЕООД и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества представят документите на дружеството, което ги представя в съответното ТП на НОИ. Останалите самоосигуряващи се лица представят сами необходимите документи в съответното ТП на НОИ.

(чл. 4а от НИИПОПДОО)

15. Условия за изплащане на паричното обезщетение за 15-дневния отпуск на бащите.

Паричното обезщетение при раждане се изплаща на бащата, ако са налице и след-ните условия:

  • детето да е живо;
  • детето да не е дадено за осиновяване;
  • детето да не е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка;
  • детето да не е настанено в семейство на роднини или близки или в приемно се-мейство по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето;
  • бащата да не е лишен от родителски права;
  • родителските му права да не са ограничени;
  • да се намира в брак с майката на детето или да живее с нея в едно домакинство и да е припознал детето.

Посочените обстоятелства в зависимост от конкретния случай се декларират в за-явление-декларацията по образец, приложение № 13 към Наредбата за изчисляване и изп-лащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО.

При промяна в декларираните обстоятелства, която води до прекратяване изпла-щането на обезщетението, лицата са длъжни в срок 3 работни дни да декларират промяна-та с декларация по образец, приложение № 12 към същата наредба.

(чл. 45а, ал. 3 от НРВПО и чл. 50,ал.4 и ал. 6 от КСО)

16. Условия за придобиване право на парично обезщетение от бащите/осиновителите при раждане на дете след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни.

За придобиване право на парично обезщетение от бащите осиновителите при раждане на дете след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни е необходимо да са изпълнени следните условия:

  • към началото на отпуска при раждане на дете бащите/осиновителите да са осигурени за общо заболяване и майчинство;
  • да имат най-малко 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за общо заболяване и майчинство.
  • да е разрешен отпуск при раждане на дете.

(чл. 48а и чл. 50, ал. 7 от КСО)

17. Изчисляване на паричното обезщетение на бащите/осиновителите при раждане на дете след навършване 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни.

Причните обезщетения на бащите/осиновителите при раждане на дете след навър-шване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни се изчисляват по същия начин както на майките при бременност и раждане.

Дневното парично обезщетение при раждане на дете се определя по същия начин, както за бременност и раждане и е в размер 90 на сто от среднодневния осигурителен до-ход на бащата/осиновителя за 24 календарни месеца, предхождащи месеца, в който е дата-та, считано от която е разрешен отпуска. То също се ограничава до среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, но не може да бъде по-малко от минималната дневна работна заплата.

(чл. 49 и чл. 41 от КСО и чл. 16-20 от НИИПОПДОО)

18. Необходими документи за изплащане на парично обезщетение на бащите/осиновителите при раждане на дете след навършване 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни.

Това обезщетение се изплаща на правоимащите бащи/осиновители срещу предста-вени от тях следните документи:

  • заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение при раждане на дете след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни по образец, приложение № 14 към Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО заедно със заверени от осигурителя копия от заповедта за разрешаване на отпуска и от удостоверението за раждане на детето. От 1 април 2012 г. копие от удостоверението за раждане на детето се представя само ако детето не е български гражданин;
  • декларация за изплащане на обезщетението по образец, приложение № 7 към наредбата – това е декларация за личната банкова сметка, по която Националният осигурителен институт ще преведе полагащото се парично обезщетение, ако такава вече не е представяна в териториалното поделение. Банковата сметка може да бъде разплаща-телна или спестовна безсрочна, но задължително лична и в лева.

Когато лицето работи при повече от един осигурител, или е осигурено по повече от едно основание за осигуряване, то трябва да попълни и да представи по едно заявление-декларация на всеки от осигурителите или за всяко от основанията.

Осигурените бащи/осиновители представят необходимите документи на осигурите-ля си, който ги представя в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. Съдружниците в търговски дружества, собствениците на ЕООД и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества представят документите на дружеството, което ги представя в съответното ТП на НОИ. Останалите самоосигуряващи се лица представят сами необходимите документи в съответното ТП на НОИ.

(чл. 4б от НИИПОПДОО)

19. Условия за изплащане на паричното обезщетение на бащите/осиновителите при раждане на дете след навършване 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни.

Паричното обезщетение при раждане се изплаща на бащата/осиновителя, ако са на-лице и следните условия:

  • детето да е живо;
  • детето да не е дадено за осиновяване;
  • детето да не е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка;
  • детето да не е настанено в семейство на роднини или близки или в приемно се-мейство по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето;
  • бащата да не е лишен от родителски права;
  • родителските му права да не са ограничени;
  • правоотношението/осигуряването на майката/осиновителката да не е прекратено.

Посочените обстоятелства в зависимост от конкретния случай се декларират в за-явление-декларацията по образец, приложение № 14 към Наредбата за изчисляване и изп-лащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО.

При промяна в декларираните обстоятелства, която води до прекратяване изпла-щането на обезщетението, лицата са длъжни в срок 3 работни дни да декларират промяна-та с декларация по образец, приложение № 12 към същата наредба.

(чл. 45б, ал. 5 от НРВПО и чл. 50, ал. 4 и ал. 7 от КСО)

20. Лица, които имат право на парично обезщетение при раждане на дете в случай на смърт или тежко заболяване на майката.

При смърт или тежко заболяване на майката (осиновителката), което я възпрепятства да гледа детето, право на парично обезщетение при раждане на дете или за отглеждане на малко дете имат следните лица, ако са осигурени за общо заболяване и майчинство:

  • бащата на детето, а с негово съгласие – един от родителите на майката или на бащата на детето;
  • при смърт на майката и на бащата на детето – настойника, а с негово съгласие - един от родителите на майката или на бащата на детето.

(чл. 167 от КТ и чл. 51 от КСО)

21. Установяване на "тежкото заболяване" на майката.

Тежко заболяване на майката е всяко патологично състояние (болест, травма, инва-лидност), поради което тя не може да се грижи за детето, независимо кога е настъпило и независимо дали е довело до неработоспособност.

Това състояние и неговият срок се установяват с протокол на ЛКК в здравното заведение, което лекува или наблюдава майката.

Протоколът на ЛКК съдържа:

  • трите имена на майката (осиновителката) по лична карта.
  • поводът за освидетелстването – ползване на отпуска за отглеждане на дете по чл. 167 от Кодекса на труда.
  • пълна диагноза на заболяването на майката (осиновителката).
  • срокът (от – до) за целия период, за който майката (осиновителката) не може да се грижи за детето. Началната дата на този срок се установява по наличната медицинска до-кументация за заболяването на майката (осиновителката). Тя може да бъде и преди датата на издаване на протокола.
  • трите имена и датата на раждане на детето, което ще бъде гледано.

Протоколът се съставя в два екземпляра, единият от които се съхранява в здравно-то заведение към медицинската документация на майката (осиновителката), а другият се предава на лицето, което ще ползва отпуска.

Когато възможността за гледане на детето от майката не се възстанови в срока, определен от ЛКК, той се продължава с нов протокол от ЛКК след ново освидетелстване.

(чл. 31-33 от НМЕ)

22. Парични обезщетения при смърт или тежко заболяване на майката.

На лицето, което ползва отпуск при раждане на дете или за отглеждане на дете, в случаите на смърт или тежко заболяване на майката, ако е осигурено за общо заболяване и майчинство и отговаря и на останалите необходими условия, се изплаща парично обезще-тение в следните размери:

  • за периода на отпуска при раждане на дете – парично обезщетение за раждане и осиновяване по чл. 49 от КСО;
  • за периода на отпуск за отглеждане на дете – месечно парично обезщетение по чл. 53 от КСО, чиито размер се определя за всяка календарна година със Закона за бюджета на ДОО.

(чл. 51 от КСО)

23. Срок, за който се изплаща паричното обезщетение при бременност и раждане.

Осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 календарни дни, от които 45 дни преди раждането.

Осигурената или осигуреният за общо заболяване и майчинство, които осиновяват дете, имат право на обезщетение при раждане на дете от деня на предаването му за осиновяване до изтичането на срока на полагащото се обезщетение за раждане – до 365 дни от раждането.

Осигуреният за общо заболяване и майчинство баща има право на парично обезщетение при раждане на дете за срок до 15 календарни дни, през време на съответния отпуск по Кодекса на труда.

Осигуреният за общо заболяване и майчинство баща/осиновител има право на парично обезщетение при раждане на дете след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 кале

Оценка: 0

Коментар от

Избор на език за писане:  ?